Не се отказвайте от стандартизираните тестове. Поправете ги.

Според разбора на The New York Post на данните на Министерството на образованието на щата Ню Йорк, „ Близо 200 000 студенти — или един на всеки петима — отхвърлят да се явят на стандартизираните от страната изпити по четене и математика за 3-8 клас, извършени напролет ” на 2023 година

Това число ме изненада. Със сигурност има някакъв казус за това, само че си помислих, че просветителният безпорядък, провокиран от пандемията на Covid, може да е понижил известността на придвижването за отричане – вълната от родители, които са избрали да освободят децата си от държавни стандартизирани проби. Очевидно не.

Привържениците на отхвърли настояват, наред с други неща, че „ универсалните проби санкционират и обезсърчават учениците, които към този момент са уязвими “ и „ самите проби се трансформират в центъра на образованието. “ Но след огромните спирания през 2020-22 година взех решение, че даже скептично настроените към тестванията родители биха могли да премислят цената на приемането на непосредствено отчитане на загубата на учене, което съпоставя напредъка на децата в учебните заведения и областите – с цел да схванат дали децата им към момента играят на улов -нагоре след пандемията.

Също по този начин си помислих, че проклетите разкрития през последните години по отношение на „ уравновесената просветеност “ – способ, фокусиран върху „ развиването на обич към книгите и гарантирането, че учениците схващат смисъла на историите “, както го разказа просветителният кореспондент на Times Сара Мервош – който се оказа по-малко ефикасен от звукозаписа („ систематично, прозвучаващо образование “), ще накара родителите да осъзнаят, че стандартизираното тестване е значима част от създаване на допустимо най-хубавата образователна стратегия.

Опозиция стандартизираното тестване не е ново, само че е изключително известно в Ню Йорк, който е разказан като „ народен епицентър “ на придвижването за отричане. Както The Times заяви през 2015 година, съпротивата против стандартизираните изпити „ стартира да пораства като снежна топка след 2013 година, първата година, в която университетските стандарти Common Core станаха основа за оценяване на представянето на учениците в Ню Йорк “. През последното десетилетие процентът на отвод от присъединяване към 20 % не е необикновен.

Но макар промените в Ню Йорк и другаде, по-широкият диалог за стандартизираното тестване се в застой.

Както Фреди де Боер, създателят на „ Култът към интелигентността: Как нашата разрушена просветителна система увековечава обществената неправда “, ми сподели, „ Това е обстановка, която движи вманиачен съм, тъй като допуска, че двете други възможности са часове тестване с високи залози за всеки възпитаник всяка година или никакво тестване. “

Не е наложително да бъде по този метод, сподели той, тъй като има и трети вид: поправяне на тестванията - държавните проби, в частност - да бъдат по-полезни и ефикасни. DeBoer сподели, че Националната оценка на просветителния прогрес, тест, който не всички възпитаници вземат всяка година, постоянно се счита за „ златен стандарт “. Той се ползва годишно на стратифицирана, национално представителна извадка от деца - нормално към 2500 на щат, съгласно Националния център за просветителна статистика.

Али Пиърс, анализатор на политиката за K-12 в ляво насочен Център за американски напредък, сподели: „ Флорида и Тексас неотдавна стартираха пилотни стратегии за целогодишно оценяване. “ Вместо един дълъг тест, изработен напролет на образователната година, с резултати, които не идват, до момента в който образователната година не завърши, тестването през цялата година дава „ три благоприятни условия за тестване през цялата година “ и по-късно учебните заведения „ вършат данните налични за преподаватели “, от време на време толкоз бързо, колкото в границите на една седмица, ми сподели Пиърс. По този метод родителите и преподавателите имат „ съвсем незабавна информация за това по какъв начин се оправят учениците “. Образователната организация на Тексас по отношение на пилотния план за целогодишно оценяване на нейния щат, който сега тече втора година. Преди учениците даже да подострят молив, сподели тя, „ всеки въпрос се преглежда и утвърждава от група сегашни учители в Тексас. Ние в действителност тестваме всеки от въпросите “, с цел да сме сигурни, че не е преднамерен. Създателите на оценяването също по този начин получават непрекъсната противоположна връзка от учебните заведения, с цел да се уверят, че информацията, която учителите и шефовете получават от тестванията, е фактически потребна за тях.

В пилотния план три теста се организират през есента, зимата и пролетта и част от тяхното проучване включва изясняване какъв брой къс могат да създадат теста, като в същото време могат да обезпечат годна статистическа картина за това къде са учениците, изясни Тиан. Те също по този начин преработват теста, тъй че да отразява по-точно „ какво се случва в класните стаи през годината “ и да поддържа образованието в класната стая, вместо да принуждава учителите да преподават на теста, постоянно недоволство на родителите и учителите по отношение на стандартизираното тестване.

Един от методите, по които пробата се трансформира? По-малко въпроси с избираем отговор, сподели Тиан. „ Всички знаем, че в случай че всичко, което вършиме в класните стаи ден след ден по време на образователната година, е да задавате въпроси с избор на отговор, това не е методът, по който децата учат. “

През 2019 година типичният възпитаник в най-бедните 10 % от областите е постигнал резултат с година и половина зад междинния за страната за неговата или нейната година — и съвсем четири години зад учениците в най-богатите 10 % от областите – както по математика, по този начин и по четене.

До 2022 година типичният възпитаник в най-бедните области е изгубил три четвърти на година по математика, повече от два пъти спада на учениците в най-богатите области. Спадовете в резултатите по четене са били на половина по-големи, в сравнение с по математика и по същия метод са били доста по-големи в бедните региони, в сравнение с в богатите региони. Пандемията остави учениците в общности с ниски приходи и най-вече малцинствени общности още по-назад от своите връстници в по-богати и по-бели региони, в сравнение с бяха.

Без стандартизирано тестване ние няма да знаят къде да вложат най-вече запаси или по какъв начин въобще наподобяват контурите на проблемите, пред които са изправени учениците. Премахването на необятно публикуваните оценки няма да помогне на най-уязвимите деца, а единствено ще ни остави без познания по какъв начин най-добре да ги подкрепим.